Търси в:      
  Враца On-Line   Новини   Форум   Интересно   Хороскоп   Проверка   Кучета   Обяви   Тестове   Вицове
10 декември 2018 г.
0  новини
 за днес
ВРАЦА
БЪЛГАРИЯ И СВЕТА
ТЪРСЕНЕ
АРХИВ
Моля изберете дата.

Новини и медии

НОВИНИ НА
ДРУГИ МЕДИИ
БЛОГОВЕ
Враца

Кръстьо Пишурка – ерудираният врачанин от Възраждането

135 години от смъртта на пламенния народен будител, учител, книжовник, читалищен и театрален деец

Враца е не само един от градовете с най-красива природа и древна история. Славата на стария град, с неповторим хоризонт, иде от чедата му - от Възраждането, та и до днес. Редица знатни врачани са оставили светла диря в историята на България през вековете и са допринесли за авторитета на града, поставящ го на особен пиедестал. Между надарените врачани, още от Възраждането свети личността на един пламенен народен будител.

Кръстьо Пишурка е роден през 1823 г. във Враца. Произлиза от стар, издигнат врачански род с много книжовници, от където идва и прозвището Пишурка (пишещ, книжовен човек). Под давление на първия си учител Константин Огнянович, Пишурка продължава обучението си в Софийското елино-греко-словено българско училище, после в гръцкото училище в Пловдив и гръцката гимназия в Куручешме (Цариград), добивайки завидно за времето си образование.

Образовал се в гръцка културна среда, Пишурка обаче остава предан на своята българска същност и принадлежност. През 1847 г. се завръща в родния си град и става учител. Напредничав и ентусиазиран, той се заема да усъвършенства учебния процес в най-старото и прочуто училище във Враца - Възнесенското, като полага наченките на класното обучение в града. През юни 1848 г., когато учебната година свършва, Кръстьо Пишурка провежда първият в града публичен училищен изпит.

Въпреки успеха на просветното си дело, дало добри плодове в града, начетеният врачанин е принуден да напусне родния си град, поради появилото се неразбирателство между него и църковно-общинските власти. Веднага е поканен от ломските първенци за учител в новоизграденото там училище. Скоро след започване на учебната година Пишурка поставя надпис "Читалище" над вратата на една от училищните стаи и нарежда собствените си книги на български, френски, немски, руски, сръбски и гръцки език, несъмнен знак за енциклопедичната му начетеност. Така Лом се нарежда сред пионерите на читалищното дело в България. През 1856 г. за читалището в Лом е наета отделна сграда, в която са разкрити читалня, библиотека и кафене. Това е годината, в която Пишурка замисля и осъществява първото театрално представление в града. Изборът за първия спектакъл пада върху "Многострадална Геновева" - сантиментална пиеса с религиозно съдържание, възхваляваща феодалното рицарство, която Пишурка превежда специално за случая.

По това време в Лом се установява и врачанинът Ангелаки Йованчов (брат на Мито Анков), който отваря кантора за износ на вълна, храни, кожи и добитък и наред с фамилните търговски сделки дейно участва и в обществения живот на града. Двамата с Пишурка играят главни роли в "Многострадална Геновева". Няколко месеца по-рано чехът Йозев Майзнер поставя в Шумен пиесата на Сава Доброплодни "Михал Мишкоед", но заслугата на Пишурка е, че освен изпълнител на главната роля, той сам режисира спектакъла и се явява първият български режисьор. Сред публиката на "Многострадална Геновева" са английският консул от Калафат Г. Дейвист, чужденци и любители на театъра от Видин.

По-късно същата година в ломското читалище се подготвя и поставя преведената от гръцки пиеса "Велизарий". Представлението се посреща с изключителен възторг от населението, но властите го приемат като призив за бунт. Пишурка и вдъхновените артисти са арестувани и лежат три месеца във видинската крепост.

Наред с театралната си дейност, Кръстьо Пишурка продължава и литературните си занимания. Голяма част от неговите поетични творби се появяват на страниците на "Цариградски вестник" и други периодични издания, а в последствие и в самостоятелни издания - "Сбор от български песни" (Браила, 1864) и "Кудкудачка или разни морални стихове и приказки" (Виена, 1871). Кръстьо Пишурка побългарява "Аделаида, алпийската пастирка" (Белград, 1857), "Опелото на Исуса Христа" (Русчюк, 1869), "Момина китка или книга за секого" (Виена, 1870), "Изпаднал търговец или смъртна жертва" (Виена, 1870). Съставя "Буквар за изучаване на българския язик за дятцата" (Виена, 1871 г.) и "Рахилин плач" (Белград, 1872).

"Вездесъщите критици тогава, а и сега отсъждат, че поезията на Пишурка страда от дребнотемие, че "талантът му е съвсем скромен", но самият той в предисловието си към "Аделаида, алпийската пастирка", изказва съжалението си, че "За българската просодия, или наука за стихотворения още ни един от нашите учени стихотворци не напечати някоя книга, по която свички ония, които обичат да пишат на стихове, да могат да ся ръководят." и моли да не го "осъждат за неприятностите и грешките" - разкрива в изследването си главният уредник на отдел "Възраждане" при Регионалния исторически музей - Враца Валерия Тарашоева. - Затова с основание Иван Пауновски ни предупреждава "никак да не подценяваме неговата начетеност и култура", защото Пишурка изповядва: "Аз съм тражил утешене у Шилера и Байрона, тражил съм и у Волтера, у Петрарка и Милтона", а "колцина от съвременниците му са знаели поне имената на тия велики утешители на духа в една мрачна и жестока участ, без да говорим дали са ги чели." И дори произведенията му да не се отличават с особени художествени качества, те постигат целта си - просвещаването на обикновените българи, които с интерес и увлечение ги четат, за което свидетелстват многобройните спомоществователи на книгите му от всички краища на страната."

Пишурка умира в Лом на 6 януари 1875 г. Погребението му се превръща в значимо обществено събитие, на което "се разплака всяка народност в града" - се казва в некролога му, съчинен от учителя Никола Попов Панагюрец и публикуван във в. "Ден".

"Учител, стихотворец, основател на читалище и театър, драматург и театрален деец, Кръстьо Пишурка още приживе си спечелва името на просветител, издигнал Лом в един от първите центрове на българската култура. Многостранната и всеотдайна работа на Кръстьо Пишурка в полето на книжовността и просвещението е забележителен влог в българската национална култура" - смята Валерия Тарашоева. За нея Кръстьо Пишурка е една изключително надарена и талантлива личност, получила завидно за времето си образование, ерудит с енциклопедични знания. "Не съм знаела, че е пеел великолепно - казва историчката. - Свирил е виртуозно на цигулка. Бил е прекрасен оратор... Ние, врачани, можем само да съжаляваме, че обстоятелствата, каквито и да са те, отвеждат Пишурка в Лом и ни лишават от възможността да се гордеем с първото българско читалище, първото театрално представление и първото женско дружество в България, но ни остава утешението, че Враца е родният му град, а той е наш съгражданин".

Зад името Враца стои не само градът под красивите зъбери на Балкана, а цяла плеяда от велики духом българи, оставили светла диря в българската история...

 14 юли 2010 | 10:13 [назад]
ТВОЯТ КОМЕНТАР
* Вашето име или e-mail:


* Вашият коментар


  
КОМЕНТАРИ ПО ТЕМАТА общо 2

Страници [1]
 Емилия 21 юни 2011 | 08:40 
Чудесна статия,която показва ,че сме длъжници на личности от Възраждането,които са забравени.
 sladuura_m@mail.bg 01 май 2011 | 21:20 
mnogo e hubavo ako moje da napravite o6e mnogo sranici i za drugi buditeli a ne samo za buditeli i za borci na svobodata
Страници [1]
Враца
13 ноември 2018 г
04 април 2018 г
23 февруари 2018 г
06 февруари 2018 г
03 декември 2017 г
01 декември 2017 г
13 ноември 2017 г
02 октомври 2017 г
12 септември 2017 г
04 септември 2017 г
25 август 2017 г
17 август 2017 г
13 август 2017 г
10 август 2017 г
30 януари 2017 г
ВРЕМЕТО

ХОРОСКОП
Овен Везни
Телец Скорпион
Близнаци Стрелец
Рак Козирог
Лъв Водолей
Дева Риби
Съновник и още предсказания
Враца On-Line | Новини | Форум | Хороскоп |WebCam | Телевизори| Малки обяви | Компютри | Тестове | Вицове
© 1998-2018 Враца On-Line. Всички права запазени.
DREAMmedia.bg