Търси в:      
  Враца On-Line   Новини   Форум   Интересно   Хороскоп   Проверка   Кучета   Обяви   Тестове   Вицове
20 октомври 2018 г.
0  новини
 за днес
ВРАЦА
БЪЛГАРИЯ И СВЕТА
ТЪРСЕНЕ
АРХИВ
Моля изберете дата.

Новини и медии

НОВИНИ НА
ДРУГИ МЕДИИ
БЛОГОВЕ
Враца

Йорданка Манкова: „В кралски музей има колекция от български копринени тъкани “

Йорданка Манкова завежда отдел "Етнография" в Регионалния исторически музей-Враца.

Занимава се с традиционната духовна култура.

Основна сфера на нейните проучвания е обичайно-празничният живот на местното население.

Научният й интерес е насочен и към фолклорните традиции, народната медицина,

облеклото, занаятите и архитектурата на Българското възраждане.

Доцент, доктор на филологическите науки.

Госпожо Манкова, как приключи изминалата календарна година за Етнографския комплекс и за Вас в личен план?

За нашия комплекс отминалата 2012-та година беше много натоварена и отговорна. Отбелязахме двадесет и петата годишнина от основаването му. Смятам четвърт век за една сериозна възраст. Не е младенческа, а влизане в годините на зрелостта. Етнографският комплекс вече се е обособил като кътче на българщината в града ни и предпочитано място за насищане на духовните потребности и отдих.

Поставихме си за цел да провокираме реакцията на колегите от цялата страна по темата за детето, като я поставим на научни основи. Така поехме домакинството на четиринайсетата Национална конференция на българските етнолози и фолклористи. След като оповестихме темата, резултатът беше изненадващ. Получихме над 50 заявки за научни доклади. Готови сме със сборник от тези доклади. За мен лично годината беше посветена на една много сериозна задача, с която бях заета в последните четири години. Подготвих друг сборник, свързан с народнопесенното наследство на региона. Той вече е готов. Това беше твърде тежка задача. Във фоноархива си имам записи от 1972 досега. Няма ги вече бабите и дядовците, от които съм записвала. Времето е неумолимо, но песните им остават. Най-трудното беше да селектирам от 5000 песни 500. Но след много колебания, сборникът вече е факт.

С какви експонати може да се похвали Етнографският комплекс?

Една от задачите на регионалните музеи е да показва етнорегионалната специфика на културата - онова, което е типично за региона. Имаме и експозиции, които не могат да бъдат видяни на друго място. На първо място е тази, посветена на Дико Илиев и духовите музики в Северозапада. В нея проследяваме неговия творчески път. Той е прекарал петдесет години от живота си във Враца. Творчеството му е късче самородно злато в националната ни култура. Тази музика вече е емблематична за българите. Не можем да си представим нито един днешен или утрешен национален празник без нея.

Какво означава музиката на Дико Илиев за врачани и хората в областта?

Дико Илиев променя облика на духовния свят на тукашното население. Той е автор на един нов жанр - хоро за духов оркестър. Това е и неговият принос към историята на музикалната култура в България. Той усеща нуждата на деня. През следосвобожденските години у нас нахлуват много чуждестранни духови оркестри. Те идват най-вече от Виена и носят със себе си характерния тамошен репертоар - полка, мазурка, танго. Дико Илиев е усетил опасността от отстъпването от музикалния свят на българина и отдалечеването от хорото - онова етноотграничително танцово явление за бита на народа ни, което придава празничност на всяко едно събитие. Именно затова създава хоро за духов оркестър.

Какво друго могат да видят врачани в залите на Етнографския музей?

Другата ни експозиция е свързана със символа на врачанската предприемчивост - Мито Орозов, и неговата първа в страната фабрика за файтони. Те след Освобождението огласяли калдъръмите на града ни и създавали настроение на пътуващите. Проследяваме и неговото творческо дело. Името му е известно и в чужбина. На Балканско промишлено изложение в Лондон той печели златен медал.

Имаме и такава, показваща един от основните поминъци на населението във Врачанско - отглеждането на гроздето и винарството. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел, Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.

Враца дълго време е бил голям център за производство на коприна. Имате ли експозиция на тази тематика?

Да, засегнали сме и темата за копринарството. Враца е първият град, насочил се към отглеждането на копринената буба. След участието на наша колекция от свилени тъкани на Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив през 1892 година, тя е изкупена от царя. Фердинанд я купува цялата, въпреки безумно голямата й цена. Това е документирано в архивите. Колекцията е имала отзвук и в парламента, където постъпило предложение именно във Враца да бъде открита първата опитна станция по бубарство и отглежадането на копринената буба да се положи на научна основа. Така копринарството за врачани се превръща от битово занимание в художествен занаят. Врачанка на име Мария Пищикова е спечелила на световно изложение за копринени тъкани, проведено в САЩ, в щата Луизиана, сребърен медал. Жените започнали дори да преподават тъкачески техники в съседна Румъния и редовно взимали участия на изложения в Лондон, Париж, Лион, където печелели високи отличия. Тези изяви допринасят за разпространението на славата на майсторите тъкачи на свила по целия свят. В кралския музей в Лондон има колекция от български копринени тъкани. Ние имаме дори пътуваща изложба на свилени тъкани из страната.

Какво могат да научат хората за бита на техните баби и дядовци, разглеждайки музея?

В нашия комплекс е застъпена и друга тема, която заслужава внимание, тъй като засега е уникална за страната ни. В България доскоро тя беше тера инкогнита. Тук-там се появяваше в експозиции, които представят живота на възрастните. Съдбата ни поднесе една богата колекция от детски дрешки, книжки, играчки. Тя е принадлежала на доктор Първанав - военен хирург от Враца, който е завършил медицинското си образование във Франция. Имал е малко детенце, което е починало на три години, и всички негови вещи - креватчета, люлки, дрехи и различни играчки, са били съхранени в къщата му. Поради липса на наследници, след смъртта на собствениците, имуществото бе одържавено и ние прибрахме цялата колекция в музея. От тук добихме куража да потърсим мястото на детето в семейната среда, в обредния свят на българина, да разгледаме и битовия инвентар, свързан с отглеждането му. Хвърлихме и поглед към фолклорното творчество, предназначено за деца, както и към игралния свят. "Светът на детето" бе открита преди пет години и днес вече се е утвърдила като харесвана и посещавана експозиция. Тя е двупланова - за селското и за градското чедо.

(следва продължение)

 16 януари 2013 | 07:24 [назад]
ТВОЯТ КОМЕНТАР
* Вашето име или e-mail:


* Вашият коментар


  
КОМЕНТАРИ ПО ТЕМАТА общо 0

По тази тема все още няма добавени коментари.
Можеш да бъдеш първи!
Враца
04 април 2018 г
23 февруари 2018 г
06 февруари 2018 г
03 декември 2017 г
01 декември 2017 г
13 ноември 2017 г
02 октомври 2017 г
12 септември 2017 г
04 септември 2017 г
25 август 2017 г
17 август 2017 г
13 август 2017 г
10 август 2017 г
30 януари 2017 г
ВРЕМЕТО

ХОРОСКОП
Овен Везни
Телец Скорпион
Близнаци Стрелец
Рак Козирог
Лъв Водолей
Дева Риби
Съновник и още предсказания
Враца On-Line | Новини | Форум | Хороскоп |WebCam | Телевизори| Малки обяви | Компютри | Тестове | Вицове
© 1998-2018 Враца On-Line. Всички права запазени.
DREAMmedia.bg