Цветелина: гласът ми е най-важното нещо в живота
 
Испанският тенор Хосе Карерас избра именно нея за партньорка на концерта му в София преди три години. В кариерата на Малджанска дотогава не липсваха сериозни постижения, но сопраното като че ли оставаше в сянка.
Година след дуета с Карерас, Малджанска извиси глас и с друг прочут тенор - италианеца Андреа Бочели.
Личността на певицата е също толкова интересна, колкото партньорите й на сцената. "За мен операта си остава елитарно изкуство. Опитват се да го направят достъпно с по-тривиална режисура, образи от ежедневието, със случайни улични герои и разголвания по сцената. Това е някакво желание да събират публиката в грандиозни зали с по 5-6 хиляди зрители, които идват да гледат оперен спектакъл тип шоу, само и само да са конкурентни на шоуто в поп жанра. Този метод не работи", категорична е певицата.
През 2001 година доктор Цветелина Малджанска заряза бялата си престилка и пропя. Дебютира на сцената на Русенската опера в "Лучия ди Ламермур" на Доницети. Направи фурор в "Бохеми" на Бойко Богданов в Софийската опера. А че не е случайно на сцената, се разбра след поканата на Пласидо Доминго да се срещнат следващия сезон за "Хофманови разкази" в Лос Анжелис.
Артистичната биография на Цветелина засега е кратка, но звучи като приказка. Родена е на 4 април 1970 година в село Хайредин. Майка и е музикален педагог, а баща и учител по физика. Завършва Природо-математическата гимназия във Враца и отива да следва медицина. Самата Цветелина свири на пиано от 12-годишна, но успоредно с това се увлича и по оперното пеене.
Обаче нещо все я влече към музиката и затова тя започва да взима уроци при оперната прима Александрина Милчева. Дипломира се като медик през 1994 г., но точно по това време печели стипендия на "Отворено общество" за академията на Борис Христов в Италия. Там нейни учители са Никола Гюзелев, пак Александрина Милчева и диригентът на операта в Рим Серджо Олива.
На следващата година Цветелина печели първо място на конкурса "Христо Бръмбаров" и започват големите й колебания. По това време бъдещата певица специализира в ИСУЛ неврология. "Ходех там като на инквизиция, беше ужасно", казва Цветелина. Накрая си казала - трябва да послушам сърцето си!
И така от година и половина Цветелина е определила пътя си. Не че й е лесно - с американската звукозаписна компания "ММО" е записала 15 компактдиска с оперни арии, докато у нас се чуди как да направи дори един. Но не мечтае да се пресели в някоя от "белите държави", а се спасява в приказката, наречена "опера".
Малджанска е специализирала и в Академия "Борис Христов" в Рим, след като спечелва стипендия на фондация "Отворено общество" през 1994 г. Следват две първи награди от певческите конкурси "Христо Бръмбаров" (1995 г.) и "Франческо Пауло Нелиа" (Италия, 1995 г.), както и призът за най-добър млад музикант за годината (1996 г.), връчен й от програма "Христо Ботев" на БНР.
През май 2006 тя пее с друг световно известен тенор - Андреа Бочели и същият месец е обявена за почетен гражданин на Враца.
-Цветелина, какво реши твоя избор между медицината и операта?
- Обичах медицината, но се врекох в изкуството, в музиката. Имах периоди, когато се опитвах да избягам от пеенето, но не успях. Явно ми е съдено. Пеенето стана смисълът на съществуването ми. Живея чрез гласа си, мислейки за него, грижейки се за него. Това е най-важното нещо в живота ми. Разбира се, семейството и децата също са важни. Но човешкият глас е нещо много особено. Той е моят израз в живота, това съм аз в дълбочината на същността си.
- Какво изразяваш чрез гласа си?
- Своето усещане за живота. Когато един певец пее на сцената Пучини или Верди, той разкрива и нещо от себе си, от своята душевност и начин на възприемане на света. Така че, изразявам с гласа си себе си.
- Затова ли реши да избереш професия оперен певец?
- Това не е професия. Това е моята любов и вреченост. Дълго се отклонявах от този път, но сега вървя с вяра в това, което правя. Усещам, че целта е постижима.
- Как повярва в себе си, какви са уроците на Александрина Милчева, които те създадоха като човек и певец?
- Често казвам, че Александрина Милчева ми е като втора майка, защото тя ми вдъхна вяра в собствените ми сили и талант. На нея дължа всичко. Тя ме създаде като оперен певец. Всеки път, като започвам да се разпявам, когато работя, си припомням нейните уроци. Тя е един от големите ми шансове в живота освен семейството ми. Тя е не само учителят, но и човекът, който вярва в мен.
- Кой още?
- Преди всичко моите родители. Те вярваха в мен в най-трудните времена и ме подкрепяха. Разбира се, и човекът до мен – Бойко Богданов. Той ми дава кураж, вярва ми, дарява ме с любов, създава ми чувство на сигурност и увереност, че ще успея. Пучини ни събра в постановката на Софийската опера „Бохеми“ през 2001 г.
Като че ли предварително бяхме говорили какъв образ трябва да пресъздам на сцената. Това беше така, защото моята и неговата чувствителност вибрираха на еднаква честота. И двамата искахме едно и също. Може би затова „Бохеми“ беше истински успех. Бойко има способността да увлича артистите, да ги кара да му вярват. Много емоционален е и всичко прави с любов.
- Каква е твоята Мими? Помогна ли ти да разкриеш за себе си тайнството на любовта?
- Моята Мими е романтичка. Тя е първата героиня, която още като дете мечтаех да направя на сцена. Лягах си по-рано, за да мога да си представям как се движа на сцената, как ще изпусна ключа, наум си режисирах поведението си. За мен Мими е ангелски образ, лиричен, фин, елегантен, чувствителен. Това е което харесвам в жената, като част от нашата природа. След като играх Мими, се улових, че някак продължавам да се чувствам така и в живота. Трудно ми беше да избягам от образа. Не ми беше трудно да го пресъздам защото, струва ми се, имам нещо от характера на този малък женски образ на Пучини.
- Можеш ли да избираш своите героини и кои са близко до твоята природа и възможности?
- Певецът се съобразява с това, което му се предлага. Дълъг път трябва да се измине до момента, когато ще решаваш ти какво да пееш и какво не. На този етап се съобразявам с това, което ми се предлага. Отказвам роли, които не позволяват моите възможности и капацитет. Трябва трезво да се преценява. Например отказах да пея Аида. Аз съм лиричен глас. В моето амплоа са Виолета Валери от „Травиата“, Мими, Лучия ди Ламермур, в момента работя Джилда.
- Какво те привлича в Джилда?
- Най-вече невероятната музика на Верди. Неговите персонажи са истински, защото характерът им е вплетен в музиката. В образа на Джилда – и предизвикателството на вокалната техника.
- Какво операта казва на съвременника от ХХI век?
- Операта е романтично бягство от нашето ежедневие. Място, където можеш да пътуваш в различни светове, да пресъздаваш емоции и отношения, каквито днес липсват. Там и най-голямата трагедия, и убийствата, и изневерите са силни човешки реакции, а не такива, каквито ние познаваме. Защото цинизмът и вулгарността на нашето време са ужасяващи. В операта всичко наистина е стилизирано, но времето, създавало тези шедьоври, е било по-човешко. Когато изпълнителите са добри, те водят публиката в свят от емоции и чувства. От това хората имат необходимост, те се наслаждават на красотата на музиката, тя им дава радост.
- Какво е най-важно за един млад оперен певец, тръгнал по трудния път на професията?
- Доскоро живеех като един Дон Кихот. Беше важно да изпея добре нещата. Не се замислях, че от това трябва да живея. За мен това стана професия, когато осъзнах, че така ще се препитавам. За начинаещия млад певец най-важното е да обича тази работа, любовта да го води, а не хонорарите. Преди всичко се изисква любов и всеотдайност.
 26 септември 2008 | 00:00    http://news.vratza.com